У-лицата: Мимо Морски от песен в изповед: "Синко мой"

И днес Dnes.bg ще ви срещне с интересни личности в рубриката ни У-лицата. Това са хора, правещи любопитни неща. Хора, на които не им пречат политиците и останалите, за да създадат каквото са си наумили. Лица, които ще срещнем в парка, на улицата. С две думи: Лица от улицата.

"Синко мой"

В идилична реалност на пораснали хипита ни въвежда филма на Павлина Иванова "Синко мой", част от документалната програма на София Филм Фест, чиято последна прожекция по време на форума е на 21 март във Френски културен център от 20:30 часа.

Режисьорът постепенно ни вмъква в света на музикантите от група "Тюрбаните". Боси деца, усамотена къща в Нортъмбърланд, звуци от птици, животни неусетно се смесват с етно музика. Времето и мястото са специални за групата. Музикантите са се събрали, за да създадат първия си самостоятелен албум. А камерата ги следва, но не наднича нахално, само присъства.

"Тюрбаните"

Те са минимум 7, но може да стигнат до 12-13 на участия. Рошави, дългокоси и дългобради, с тюрбани или без. Спокойни, в хармония със себе си. Начинът им на живот е заразен. Павлина Иванова ни оставя да усетим тяхното всекидневие. Виждаме ги като изключително беззлобни, несъстезателни характери.

"Тюрбаните преследват мечтите си. А те са свързани с музиката, и категорично не с постигането на материални облаги или социална позиция. Подобен шанс за общуване е изключително приятен, защото сваля огромно напрежение. - обяснява режисьорът - Почувствах се изключително добре, защото ние дойдохме с всичките си ограничения, които си носим в нормалния живот от София и в един момент общуването с тези хора, които цял ден говорят за музика и правят музика, бе на друго ниво. Изобщо не се интересуват еднакви ли са им чорапите, блузата отива ли си с панталона. Изключително освобождаващо е да говориш с такива персонажи, насочващи вниманието към много по-важни неща, а именно да общуваш с топлота, да си фокусиран в значимите неща. Срещата с тях бе терапия за нас".

"Тюрбаните" пътешестват из различни страни. Самите те също идват от разни места - Иран, Ирак, Испания, Германия, Франция, Гърция и... България. Попълнението от наша страна е на познатия у нас предимно с "Луди жаби" Мимо Морски от "Джанго Зе".  Музикантът всъщност отдавна гравитира между Лондон и България, а музикалните му трансформации след "Жабите" се множат.

Мимо

Именно по време на един такъв гастрол с друга група се среща с Павлина Иванова. Засичат се на музикален фест в Родопите, създаден от англичани и предназначен предимно за чужденци. Двамата се познават още като ученици във Варна и така се стига до идеята за филма. Старото им познанство по никакъв начин не обременява сюжета на филма. Виждаме Мимо в неговото моментно състояние – на човека, който чака и онзи, който не може да се прости с миналото, който не е преодолял своите вътрешни препятствия.

"Той си носи този багаж, но през времето търси различни начини да го погледне отстрани, да се успокои, да прецени ситуациите по различен начин", отбелязва Павлина. Що се отнася до филма, режисьорът решава да проследи музиканта във Великобритания.

"Водихме се от събитията. Знаехме, че Мимо се подготвя с "Тюрбаните" за албум. Въпросът е, че не знаехме кога ще започнат работа по него, тъй като им трябваха средства. Започнаха да ги търсят с Crowdfunding ( платформа за събиране на средства). Парите дойдоха страшно бързо, явно имат много поддръжници. И към момента на очакването на албума, стана ясно, че на път е да се появи и едно бебе. Така чакането се свърза с още нещо", разказва Павлина. 

Тя и екипът й трябва да се включат веднага. "Бяхме се насочили към документално наблюдение. Освен обща посока, не сме имали сценарий. Оставихме се на техния процес, който да води нашия", разказва режисьорът.

По думите й, не е било трудно да се свържат и с останалите от групата. В началото е съществувал известен дискомфорт, но "Тюрбаните" бързо свикват с екипа.

"Те бяха твърде погълнати в работата си, за да мислят пречим ли им или не. А ние не им пречихме, не ги карахме да правят нещо специално. Просто бяхме там", описва процеса Павлина.

Песента

"Синко мой" проследява създаването на песен на групата. Първоначално е дадена на Паблос – гъркът, но на неговия език не звучи добре и се стига до решението да се пее на български. Мимо открива шанс за себе си. И докато в началото следваме неговите проби - къде успешни, къде смешни, то постепенно осъзнаваме, че в парчето Морски влага своето минало, настояще и очакване за бъдещето. Покрай измислянето на фразите, на словосъчетанията, музикантът разкрива себе си.

Процесът на създаване на песента се превръща в негова изповед. Надеждата, която влага в появата на второто му дете, преминава през тъгата по първото, останало в България, разделил се с него от момента, когато живота му продължава в странство.

"Обичахме да играем на криеница и после, като заминах, той ходел да ме търси на същите места, на които ме е откривал по-рано – зад вратата, под леглото, в шкафа...", разказва Морски.

Мимо е искрен до болка. Размислите му пътешестват из неговите странствания в живота, пречупват се през разбирането му за бохемство и разкриват мечтата му да се установи на едно място - да има дом и някой, който да го посрещне в него.

Непринудено, покрай неговите разкази, достигаме и до тези на останалите му колеги. Всеки един от "Тюрбаните" носи своята история, дълга, колкото живота, а героите успяват да я съберат в по едно изречение. Без многословност, с повече музика, "Синко, мой" докосва с непосредствеността си, с персонажите и тяхната колоритна душевност, с чудната им музика, с изненадите, които среща Мимо, разхождайки се из Англия. От  усамотението им в просторната къща, ще видим музикантите и на големите сцени, с многобройната публика, а Павлина Иванова ги следва: "Не помня трудното, а само приятното от процеса", пояснява тя.

Тюрбаните свириха след първата прожекция в препълнената зала "Люмиер". Последва концерт в Пловдив и Истанбул, а филмът замина за родния град на Мимо и Павлина - Варна.

"Още нямаме ясни планове какво ще правим от тук нататък. Започваме да пращаме филма по фестивали, а специално за българската публика ще направим всичко възможно да се види добре", обещава режисьорът. А що се отнася до Тюрбаните, то техните изяви из България тепърва предстоят.